Зъбни Импланти

Кратка предистория на имплантите

Зъбните импланти са създадени от д-р Бронемарк и екипа му в Гьотеборг, Швеция, през 60-те години. Докторът започва серия от опити, с които да направи възможно т.н. костно “врастване” – остеоинтеграция. Това е революция в стоматологията, защото имплантът замества протезата, а крайните резултати са нечувани. Първоначално, Бронемарк започва тестовете с импант от дърво, докато съвременните импланти се правят от титан – метал, който се смята, че е индеферентен. До този момент не е известно материалът да създава алергични реакции. Импланти се правят и от цирконий, но той е по-малко предпочитан, тъй като е по-чуплив. Важно е да знаем, че инженерите са специалистите, на които дължим дизайна и функционалността на всеки един зъбен имплант в наши дни.

Подготовка. Какво трябва да знаем преди да пристъпим към поставяне на зъбен имплант?

Върастта на пациента е важна, но основният фактор за успешна имплантация и остеоинтеграция е наличието на зъбна кост! Друг важен фактор е и специалистът, който извършва всички манипулации! Трябва да знаете, че имплантирането е сложна операция, за която би следвало да се доверите на хирург! Колкото по-опитен, толкова по-благоприятни резултати можете да очаквате. Бихте ли потърсили помощта на водопроводчик, ако имате проблем с осветлението в апартамента си? Внимателно подберете високо компетентен специалист, който знае какво върши, за да не преприемате излишни рискове със здравето си, още повече с подобна манипулация!

Пациентът трябва да е в добро общо здраве. За да се установи това е необходимо да се направи скенер на челюстта. Това позволява детайлно определяне на плъстността на костта, височината, дебелината, с която хирургът разполага и най-вече къде точно се намират нервите и кухините около бъдещия имплант. Дали имплантът ще е много близо до синусите на горната челюст, дали нервът на долната челюст позволява да има достатъчно дължина. Колкото по-плътна е челюстта, а  имплантът по-дълъг, толкова по-благоприятни могат да бъдат и резултатите.

Когато костта не е благоприятна за поставяне на зъбен имплант (недостатъчна е, стопена), то следва да се почисти и да се постави костозаместваща мембрана. Тя се зашива и в зависимост от поставената кост, се изчаква регенерация от четири до осем месеца.

След този период се прави нова снимка, за да се прецени дали имплантацията вече е възможна. Вместо костозаместващата мембрана може да се постави и биоматериал, който се нарича PRF. Според последните проучвания, този имунен тромбоцит (PRF), който съдържа съставки на концентрат на кръвна проба, спомага за по-добрите резултати при манипулацията.

Рискове – трябва ли да се притесняваме?

Всяка една манипулация носи рискове. Добре знаете, че дори една обикновена пломба може да се отчупи и падне.

При професионало извършена подготовка и манипулация, рисковете са минимални. Пациентът трябва регуларно да поддържа контакт със стоматолога-хирург, дори когато няма никакви оплаквания. Препоръчително е да се правят контролни ренгенови снимки, които да покажат евентуала загуба на кост. Това би помогнало за предприемането на съответни действия и запазване на имплантите. Трябва да знаете, че костта се стопява от самото натоварване – това се наблюдава не само при имплантите, а при собствените зъби. Когато се храним с неподходяща храна и не получаваме нужните протеини, които да позволяват на костта да се самосъхрани, тя започва да се стопява.

Отговорността на пациента е голяма. Той трябва да поддържа добра устна хигиена, да четка венеца и е силно препоръчително да преустанови пушенето! Четкането на венеца премахва плаката, а този масаж засилва кръвообращението, което води до по-добро кръвоснабдяване на костта! Всеки пушач знае, че никотинът свива кръвоносните съдове, а когато те са свити, костта не може да се храни, имплантът постепенно изсъхва и атрофира.

Четкането на венеца с подходяща четка за зъби е основната грижа, която всеки един пациент трябва да полага, за да има здрави зъби и добра устна хигиена! Четката не бива да е електрическа и колкото по-малка е главата ѝ, толкова повече дава възможност да се четкат добре кътниците. С една голяма глава на четката пациентът не може да стигне назад, за да измие добре и именно затова много често мъдреците пробиват с кариеси.

Как точно имплантът ще подобри начина ви на живот?

Съществува така нареченото подвижно и неподвижно протезиране (имплант/и). Говорим за подвижно протезиране, когато общо взето става въпрос за чене. Недостатъкът при протезите е дискомфортът, който създават. Самата протеза може да бъде цялостна (ако пациентът няма никакви зъби в устата) или частична (ако пациентът има тук-там някой зъб). Цялостната протеза се лепи с лепило – корега, а частичната се захваща със скоби (куки) за зъбите.

Частичните протези са малко по-стабилни, но поносят ли се няколко години, зъбите започват да се разклащат при опорните точки, което води до вадене в края на краищата.

За съжаление, когато човек започне да се храни, цялостната протеза се движи и лесно се обръща в устата. Въпреки лепилата, които се поставят, създава дискомфорт, храната влиза под нея, което налага нейното сваляне и редовно измиване. Още по-неприятното при протезите е, че дългата употреба (хранене с протеза) води до атрофия (стопяване) на челюстта. От натиска на протезата върху алвеоларния гребен, костта намалява все повече и повече и за съжаление идва момент, когато протезата не може да се задържа, въпреки лепилото и грижите, които пациентът полага.

Именно тогава, спасението е в имплантите. Поставянето на 2, 3, 4 или повече импланта, където има останала кост (това обикновено е в областта на брадата) позволява интегрирането на протеза, която се превръща в истинско спасиение за тези хора. Около поставените импланти се образува нова кост, която спира стопяването. Пациентът получава постоянна протеза, която цялостно преобразява начина на хранене!

Върху имплантите могат да се поставят както единични коронки (ако липсва само един зъб), така и мостове или по-големи протези. Както споменахме по-горе, при напълно обеззъбени челюсти се слагат четири импланта и върху тях се слага зъбна протеза. Така пациентът получава една пълна неподвижност на новите си зъби. Единственото задължение, което има е да сваля протезата, да я измива и почиства, както и да почиства имплантите с четчица, след което пак да сложи протезата.

Обикновено, пациентите, които поставят такива импланти успяват само за няколко месеца да възстановят загубеното си тегло, което е в резултат на неудобната протеза, която са имали до този момент. Тази нова неподвижна протеза позволява на тези пациенти да възвърнат нормалния си начин на живот. Не са малко случаите, когато пациенти, отслабнали с над 15 килограма бързо възстановяват телесното си тегло.

Същото се отнася и за пациенти, които имат прекрасни предни зъби, усмихват се, но нямат кътници. Спасението идва със зъбните импланти с поставянето на един или няколко, които да заместят липсващите кътници, вместо да се поставя протеза, която да минава през цялата челюст (т.н. дистално неограничен дефект).

Кога е най-препоръчително да се поставят имплантите?

Всъщност, най-подходящият момент да се започне цялата процедура е още след екстрацията на зъба. Разбира се, той не трябва да е с гранулом! Ако костта е достатъчно запазена в тази област, то в тези случаи самият имплант бива приеман в пъти по-добре.

Имплантите могат да се натоварят веднага, когато те са поне четири. В противен случай, трябва да са минали поне 5-6 месеца за горната челюст и 3-4 за долната.

Какви грижи трябва да полагаме за имплантите си?

Не си мислете, че поставените импланти нямат нужда от грижа! Както собствените ви зъби, така и имлантите имат нужда от почистване от плака. Необходимо е да използвате и конец за зъби. Анаеробните бактерии се локализират точно на границата между венеца и зъба. Лесно могат да проникнат директно през костта и да създадат проблеми. Именно затова е важно да четкате венеца с кръгови движения и по този начин да отстраните бактериите. Колкото по-добра грижа полагате за имплантите си, толкова по-дълго време ще ги запазите в оптимално състояние. Трябва да знаете, че те не са вечни, но ако спазвате  указанията на хирурга си, вероятността да получите постоянни зъби за десетилетие напред, е много реална.

Може ли да имплантът да бъде отхвърлен от организма?

Краткият отговор е да, имплантът може да бъде отхвърлен от организма, изграждайки фиброзна капсула.

Добрата новина обаче е, че над 95% от случаите се наблюдава остеоинтеграция, а не отхвърляне на титановия имплант. Именно, за да се постигне този ефект, имплантът се оставя да престои необезпокояван в костта за няколко месеца.

Ако пациентът попадне в тези по-малко от 5%, то рисковете не са животозастрашаващи. Каквото и да се случи, каквото и възпаление да се получи, нищо не е фатално. Важно е стоматологът-хирург да извади импланта, ако се получи така наречения периимплантит (възпаление около импланта), който сигнализира за нисък имунитет на пациента. След като имплантът се извади, мястото се почиства добре, слага се кост, изчаква се няколко месеца и наново се слага нов имплант. Фактът, че имплантирането не е било успешно при първия опит не трябва да отчайва пациентите. Правят се допълнителни изиследвания, след което се пристъпва при втори опит, до достигнане на желания резултат.

Как точно се поставят имплантите?

Диагностичен етап: 

Подготвителният етап, за който вече говорихме в самото начало е така нареченият диагностичен етап. Тук се правят нужните снимки и изследвания, за да се установи състоянието на наличната кост, както и всеки един детайл, който следва да се вземе предвид преди имплантирането.

Първи етап: 

Това е най-важният етап, както и най-сложен за специалистите. Тук започва самата имплантация, която се провежда под местна или пълна упойка. Пациентът трябва да е в добро общо здраве без наличие на каквито и да е противопоказания. По време на този етап се подготвя костта с нужни допълнителни манипулации като например вадене на зъби и костна аугументация. Високата квалификация и опит на хирурга тук създават условия за бърза остеоинтеграция на импланта с костта, като същевременно се избягват усложнения от инфекции и неточности при манипулацията. Трябва да знаете, че този първи етап не приключва с края на хирургическата намеса. Следва да полагате усилия, за да поддържате добра устна хигиена според насоките, които ще получите от хирурга.

Втори етап: 

Вторият етап е доста по-лек от предхождащяи го първи. Тук хирургът ще разкрие горната част на интегрирания имплант, за да постави абатмънт – така наречената основа на коронката, която ще бъде поставена след време. 

Трети етап: 

Третият етап представлява сваляне на отпечатък на съзъбието, за да бъдат направени нужните зъбни конструкции от зъботехник. Това могат да бъдат както коронки, така и мостове или цялостни протези. Възможно е сами да изберете материала, от който те да бъдат изградени – металокерамика, цирконии или други. Първоначално, коронката се поставя временно и ако пациентът няма оплаквания, тя се закрепва към абатмнъта за постоянно. С това приключва процедурата в зъболекарския кабинет, но какво вече многократно споменахме, всеки пациент трябва да продължи да полага грижи за имплантите си, за да може да ги запази за дълъг период от време.

Когато манипулациите биват извършени според нужните изисквания, гаранцията за успешно имплантиране достига до 95-98% в краткосрочен и дългосрочен период.